Доста фирми посочваха февруари като начало на разпращане на терахешовите си машини. Датите се промениха на март,април че даже и май.
Трудността общо взето нараства със 30 % всеки път. Ако сметнем каква ще е тя през месец април, се оказва че машината ще изкара колкото да се изплати и до месец два ще умре. Гадната математика си го казва - 30 % от нещо, не е като 30% от друго.
Сега една 300 гигахешова машина може да издържи няколко скока на трудността, защото величината на трудността е малка и 30% съответно е по-малка величина. Обаче когато 30 % ще са 1 милиард, то машината единият път ще носи нещо, другия път - нищо.
Това е защото 2 терахеша машина са нищо в сравнение с трудността и със скоковете и ,естествено.
Ако скоковете бяха с по 5-10% по можеше да се мисли за перспектива, но едновременното включване на хиляди двутерахешови лами би предизвикало еднократно нарастване на трудността до невъобразими висоти.
Общо взето трябва да се променят няколко неща за да може да се надбягаме с нарастващата трудност
-курса да скача постоянно
-цената на машините да е ниска
-машините да се пращат до седмица
-машините да са по-мощни (обединяването на няколко машини на ниска цена решава тоя проблем).
Тогава , се питам аз, какъв е смисъла от два терахеша април месец? Та тя няма да изкара почти нищо.
А цената не е 1000 долара , та човек да си вземе пет...
В тоя ред на мисли- в безизходица ли сме? Някой мисли ли да дава пари,които може да не се върнат никога?
Още повече, че курса вместо да върви нагоре,или стои или пада.
-------------
А в същност, защо трудността се вдига? Кой добавя нови машини извън рамките на доставка на фирмите? Не ми се вярва във всеки един момент да тече доставка от някоя фирма и постоянно да има нови пускащи се машини. Какво се случва?