Да ви дам още една идея, която според мене е работоспособна и достатъчно евтина, за да може да се реализира от всеки. Идеята е за носител на Private Keys да се използват така наречените RFID Tags. Това са пасивни карти или лепенки, които могат да съхраняват в себе си някакъв малък обем информация (от няколко байта до няколко килобайта). Тези тагове представляват някакъв малък чип (например половин на половин милиметър) и запоена към него бобина или антена. Могат да се четат от специални външни четци от разстояние няколко сантиметра. От всички видове модели тагове най-интересни са тези, който работят на 13.5 MHz, защото съвременните GSM-и могат да четат и да записват такива тагове посредством вградените си NFC приемо-предаватели.
Вижте какво огромно разнообразие от такива тагове се продават на пазара: http://www.zotei.com/products/NFC_tag_sticker.html
Част от моделите са водонепромокаеми (ключодържателите, PVC картите и др.). Цените на такива тагове са много ниски - от 20-30 цента до няколко долара в зависимост от модела. PVC картите са най-евтините (струват центове), а за нашите цели точно те са най-подходящи. На тяхната повърхност можем да си отпеччатаме нещо с картов принтер или да си го напишем с флумастер, но истинската информация ще я запишем вътре в чипа посредством GSM-а си.
Има стотици модели карти с най-различни чипове: http://www.zotei.com/products/smart_card(IC_card).html
Най-масовите и най-подходящи за нас, защото са най-евтини, са всички видове карти, които се водят като Mifare Clasic 1K. Цените за малки количества с китайски чип FM11RF08 са по 0.25 USD, а за големи количества падат до 0.1 USD. Аз имам хиляди такива карти и масово ги използвам като електронни идентификатори по кошери, стойки, позиции, помещения, палети, кашони, транспортни средства и т.н.
А сега за метода на използване:
Всяка една карта притежава записан в себе си Read Only код, който е УНИКАЛЕН ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ. Тоест завода производител гарантира, че никога няма да произведе две еднакви карти. Допълнително предлаганата от мене карта има 1 килобайт памет, в която памет всеки може да чете или записва каквото си поиска със собствения си GSM или със някакъв специализиран четец. Такива четци също ги има в изобилие и един USB четец например струва 20-30 USD.
И сега идеята:
Записваме един или повече ключове в даден RFID NFC таг (карта), като преди това сме направили някакво собствено си елементарно кодиране, използвайки уникалния номер на тази карта. Отвън надписваме картата с някакъв текст, за да знаем какво има в нея. Предполага се, че ще имаме стотици такива карти, така че трябва да можем да се ориентираме в тях. Дори и да ни откраднат някаква карта и да я прочетат, няма да знаят как да декодират записа в нея. Ако някой тайно реши да копира дадена карта, без да я краде, то това копие е невъзможно, защото няма две карти в света с еднакъв уникален номер. Ние обаче ще можем един и същи ключове да ги копираме в няколко различни карти, защото ще знаем как да ги кодираме/декодираме спрямо различния уникален номер на всяка една карта.
Въпросът със защитата от унищожаване го разрешаваме с много копия на много различни тагове, физически съхранявани на много на брой различни места. Въпросът със страха някоя карта да не бъде открадната го разрешаваме с алгоритъм за елементарно шифриране/дешифриране, който ще стои само в главата ни. Всеки може да си измисли на Excel някакъв метод за смесване на две числа, който метод да има милиарди възможни комбинации, което на практика го прави неразгадаем.
Поради спецификата на самата PVC карта (непромокаема), тя може да се скрие на най-невероятни места, за които крадеца никога няма да се досети. Например вграждате я под мазилката или под тапетите или под плочките в банята, и само вие си знаете къде да приближите GSM-а, за да я прочетете или запишите. Може да използвате тагове-лепенки, които са много тънки, и които могат да се залепят/скрият между страниците на някоя книга или дори в нейните корици. Можете да ги залепите от вътрешната страна например на дистанционното за телевизора или климатика, или например зад екрана на телевизора/монитора. Аз такива тагове съм скрил вътре в сглобката на всеки един мой кошер, и крадеца не ги вижда, но после ако се наложи да доказвам, че даден откраднат кошер е мой, просто вадя GSM-а и показвам на полицаите какво е записано в скрития таг (моето име и името на фирмата).
Та цялата тази история с тези тагове, карти, лепенки или ключодържатели разрешава веднъж завинаги проблема с криенето, и донякъде проблема с устойчивоста (непромокаеми са). Уникалния код в тези карти пък разрешава проблема с тайното копиране от външни хора. При всички случаи тези NFC RFID тагове са по-добра алтернатива от флашки, CD-та и прочие, защото могат да се четат безконтактно през стената на скривалището, без да се отваря (разрушава) самото скривалище.