Какво е Биткойн, обяснение все едно съм на 5

[Mateev]

Ето едно обяснение като за деца на 5 години, което снощи по подобен повод го писах в един друг форум .......

Накратко - всички криптовалути се базират на така наречения BlockChain, който можете да си го представите като една публична счетоводна книга, която е пронумерована, прошнурована, и никой не може със задна дата да променя в нея каквото и да било. Не могат да се късат страници, не могат и да се добавят нови, които не отговарят на хилядите изисквания на софтуера. Всеки един собственик на пълен биткойн портфейл притежава копие от тази книга, и е напълно сигурен, че всички останали копия по света са напълно идентични с неговото копие.

Транзакциите, записани в тази книга, си ги представете като много на брой прозрачни сейфове. Всеки може да види какво има вътре, но сейффа може да бъде отключен и с парите в него може да се разпорежда само този, който притежава ключ за този сейф. На земята няма 2 еднакви ключа, така че можете да сте абсолютно сигурни, че вашият ключ е уникален и никой никога няма да може да го произведе същия. Може обаче да ви го открадне, така че ваша си е отговорноста да го пазите от хакери и да го криете през девет дупки в десета.

На всеки 10 минути в тази книга се добавя нова страница (нов блок), като това се прави независимо от това дали предишната страница е изписана докрай или не. Новите страници ги добавят копачите. Хиляди копачи по света се надпреварват да направят нова страница, като който първи успее да я направи, има правото в първия ред на странцата да си запише печалба за себе си от 12.5 биткойна. Тази печалба идва от нищото - просто самата система му дава правото на копача да си измисли 12.5 биткойна и да ги даде на себе си. Това всъщност е механизма на копането. Копачите копаят, защото имат лична изгода, но в същото време това копане произвежда нови страници за книгата, в редовете на които се вписват нови транзакции от чакащите на опашката.

Та това е всичко по отношение на това как функционират всички видове криптовалути. Във вашия портфейл всъщност няма никакви криптовалути. В него има само ключ, с който можете да отключите вашите си лични сейфове (записи в книгата). Когато получавате транзакция от биткойни, тя всъщност представлява още един запис в тази счетоводна книга. Който ви изпраща биткойните, взема един празен сейф, но такъв, който да може да се отключва само с вашия ключ. След това слага в него парите и го заключва. От този момент нататък той си стои така и само вие можете да го отключите. Ако вие искате да изпратите койни на някого, отключвате няколко ваши си лични сейфове (записи в книгата), събирате сумата, слагате я в нов празен сейф, но такъв, който да може да бъде отключен само от получателя на парите. Когато искате да проверите какъв е баланса ви (колко пари имате), трябва да преровите цялата счетоводна книга и да видите колко транзакции могат да бъдат отключени с вашия ключ. Това е сумата на приходите ви. След това пак с преравяне се гледа каква част от тези пари сте изпратили на някой друг. И това, което остане след тези сметки, е вашият личен баланс.

Тази хватка - всеки да може да слага пари в сейфовете и да ги заключва, но да се отключват само от един единствен човек, се извършва посредством двойка ключове, наречени Private и Public. Частния ключ си е ваш и вие трябва да го криете, а публичния ключ го давате на всички от публичното пространство. Ползвайки вашия публичен ключ всеки може да направи сейф специално за вас, който да може да се отключва само с вашиия частен ключ, и след това да сложи пари в него и да ви го прати (да направи криптиран запис в счетоводната книга).

По въпроса с бавните преводи при биткойна - това се получава тогава, когато транзакциите на много хора искат да бъдат вписани в счетоводната книга. Да, ама нова страница се появява на всеки 10 минути, и тя има само около 2000 реда. Ако чакащите са повече, ясно е че част от тях ще духат супата. Миньорите, които произвеждат нови страници, имат правото да впишат в тях само тези транзакции, които са дали най-голяма такса за превода. Останалите ще чакат следващиата страница, но докато чакат, отпред на опашката пак се появяват нови хора, платили повече от тях. Така един чакащ, който е скръндза, може да чака дни или седмици наред.

[Mateev]

Специално за далаверата с чакането, или по-скоро за курвенския номер, който сам можете да си изиграете, като дадете малка такса за превода, трябва да сте наясно със следното:

Най-важния фактор е броя на байтовете, които ще заеме вашата транзакция в счетоводната книга. Всяка една транзакция в нея се състои от два списъка:
1. Списък на това откъде се вземат парите за тази транзакция
2. Списък на това на кого ще се дават парите от тази транзакция.
Сумите по двата списъка трябва да са равни. Броя на редовете в тези списъци обаче е различен. За първия списък например може да се наложи да се събират пари от 20-30 различни сейфове (записи в счетоводната книга), ако във всеки един от тях има дребни суми. Например ако сте получавали от много места много пъти много на брой дребни плащания, то тогава първия списък става много дълъг и консумира много голямо пространство в байтове. Втория списък обикновено има само 2 реда - на кого пращате парите, и каква такса давате за това пращане. Понякога има и трети ред, ако от даден ваш сейф сте извадили само частична сума, то тогава в този ред пращате остатъка отново на себе си, но в друг нов сейф (запис).

Всеки един ред от всеки от двата списъка консумира определено количество байтове, като вие трябва да заплатите на миньорите като такса за вписване в книгата на всеки един от тези байтове. Съобразно тази ДОБРОВОЛНО заплатена ТАКСА ЗА ВСЕКИ ЕДИН БАЙТ вие се нареждате по-напред или по-назад в опашката от чакащи транзакции. Колко байта ще има във вашата транзакция можете да проверите в биткойн клиента си преди още да я изпратите.

Въпросът е каква е най-оптималната такса, която трябва да заплатите, за да може превода ви да мине за разумно от вас време?
И тука вече се намесва една логика, която малко на брой хора я разбират, и поради тази причина попадат в капана на това транзакцията им да се блокира и да не се изпълни дни и седмици наред. Ще се опитам да обясня каква според мене е най-правилната логика, но преди това разгледайте този линк:
https://dedi.jochen-hoenicke.de/queue/#1w

На линка е показано състоянието на опашката в исторически план, и как са подредени заявките за транзакции съобразно платената от тях ТАКСА ЗА 1 БАЙТ. С различни цветове са показани цената на платените такси и колко на брой транзакции са с такава цена. Движейки мишката наляво-надясно в прозорчето можете да наблюдавате ситуацията във всеки един момент от миналото. Ако мишката я сложите максимално в дясно ще наблюдавате ситуацията с текущия блок, който още не е открит, но за него си точат зъбите много хора (транзакции).

Отгоре на екрана можете да превключвате мащабите на графиката, като тенденцията най-добре се вижда на графиката 1W (1 седмица), а решението за вашата такса за 1 байт е най-добре да се взема на графиката 2H (2 часа).

Алгоритъма за вземане на решение е следния:
1. На графиката 1W преценяваме какъв е тренда.
2. Ако тренда е в посока НАГОРЕ, то тогава или даваме голяма такса, за да се включим още в първия блок, при това някъде в началото на неговия списък, или духаме супата и започваме да чакаме НЕОГРАНИЧЕНО по размер време, въпреки че сме платили сравнително огромна за нас такса.
3. Ако тренда е НАДОЛУ, можем да си позволим риска да дадем такса, която ще ни включи не в първия блок, а в някой от следващите 3-6 блока. Тука обаче трябва да сме наясно, че носим риск в следващия един час тренда да се обърне нагоре, и транзакцията ни пак да зависне за неопределено време.
4. След като сме си създали груба представа за тренда, превключваме на графика 2H или 8H.
5. На тези графики точно и ясно се вижда колко време трае чакането за всеки един нов блок, и как с намирането му се изчерпва част от списъка с чакащи транзакции.
6. Вижда се и как докато се чака новия блок, в началото на списъка се появяват нови транзакции със скъпи такси, които пререждат евтините транзакции.
7. Непосредствено под зъбите на списъка има една ивица с даден цвят, която показва кои по размер транзакции са БЕЗНАДЕЖДНИ и ще бъдат изпълнени само ако тренда се смени в посока НАДОЛУ.
8. Всички останали ивици под тази първата са ОЩЕ ПО-БЕЗНАДЕЖДНИ, и само господ знае кога ще се изпълнят и дали някога въобще ще се изпълнят.
9. Нас ни интересува НАЙ-ГОРНАТА ИВИЦА, и спрямо нейната цена ние трябва да си определим нашата сума за транзакцията.
10. Ако тренга е НАДОЛУ - можем да си позволим да влезем в тази ивица или в най-лошия случай в ивицата под нея, но както вече казах, носим риска тренда внезапно да се промени.
11. Ако тренда е приблизително ХОРИЗОНТАЛЕН, то тогава за по-сигурно трябва да дадем такса за транзакцията в зоната, която е с една стъпка по-висока от текущата ивица.
12. Ако тренда е НАГОРЕ, нещата много насложняват, и риска, който поемаме, става много висок. При тренд нагоре скороста, с която постъпват нови транзакции с високи такси е по-голяма от скороста, с която тези транзакции успяват да се впишат в новопостъпилите блокове. При това положение колкото и висока такса да дадете, пак нямате гаранция, че ще бъдете вписани в новия блок. А не успеете ли да се впишете в него, транзакцията ви зависва за НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ.
13. Следователно при тренд НАГОРЕ ние се мъчим да се впишем в ПЪРВИЯ БЛОК, и ако не успеем, ще чакаме неопределено дълго време.
14. При тренд нагоре на 2H наблюдаваме от дясно опашката, която се натрупва по време на чакането на новия блок и я сравняваме с предишните 2-3 блока.
15. Гледаме в прозорчето броя на транзакциите, които са били вписани в последните 2-3 блока, и които се натрупват за текущия, все още ненамерен блок. Тука трябва да знаем, че един блок обикновено може да побере около 2000 транзакции.
16. В зависимост от наклона на тренда НАГОРЕ гледаме в коя част от първия следващ блок да се включим.
17. При много бързи трендове даваме такива пари, щото да сме в първите 200-300 транзакции.
18. При по-бавни трендове гледам да сме в първите 500 транзакции.
19. При слаби трендове нагоре гледаме да сме в първите 1000 транзакции.
20. При липса на тренд можем да си позволим лукса да сме в първите 2000 транзакции.
21. При тренд НАДОЛУ вече можем да се заиграваме и с по-ниските зони, но при всички случаи е редно да се опитаме да се включим в първите 10 000 транзакции, ако искаме до 1 час превода ни да мине. Пак обаче повтарям, че носим риск тренда внезапно да се смени, и да увиснем в безкрайно чакане.

Тънкия момент при определянето на таксата, която ще дадем за транзакцията е, че или даваме вярната стойност, или изпадаме в огромно чакане. Междинен път няма. Само 5-10 сатошита по-ниско от вярната стойност могат една потенциално бърза транзакция да я превърнат в зависнала за неопределено време. Поради тази причина ВИНАГИ, ама наистина ВИНАГИ преди да направите превод, анализирайте ТРЕНДА и състоянието на ОПАШКАТА от дадения от мене линк. В интернет пространството има и други линкове, които по друг начин визуализират или представят статистиката на опашката, но дадения от мене линк е най-удобен и прегледен за направата на анализа, който ви го описах.

Не вярвайте на прогнозите за най-оптималната такса за 1 байт, които ги прави Bitcoin Core клиента. Не вярвайте и на прогнозите, които ги правят на 1000 различни места из интернет. Проанализирайте си сам състоянието на опашката и на нейния тренд, и на базата на това сами си вземете решение на кое място подред да се подредите в тази опашка. И никога не забравяйте, че при тренд нагоре ще ви пререждат в опашката много повече хора, отколкото генерирането на нови блокове може да ги поеме. И вие ще потъвате все по-надолу и по-надолу. За да имате шанс въобще да направите какъвто и да било превод при тренд нагоре, най-добре е да се наредите в челните редици на опашката (първите 100-200 транзакции).

[danisapfirov]

Ето едно обяснение като за деца на 5 години, което снощи по подобен повод го писах в един друг форум .......

Накратко - всички криптовалути се базират на така наречения BlockChain....

Отъждествяване на DLT с блоквериги и после отъждествяване на блоквериги с биткойни...

[Mateev]

Ето например в момента се вижда, че новопостъпилите блокове от дълго време не могат да изчерпат синята зона, която е от 140 до 200 сатоши на байт. В същото време тренда е хоризонтален и дори леко надолу през последните 3-4 блока. При това положение може да предположим, че до няколко часа ще се изчерпа синята зона, така че най-добрата такса, ако се изпълни прогнозата ни, е 140 сатоши на байт. Ако обаче искаме да влезем още в първия блок, трябва да заплатиом 200 сатоши на байт. Ако искаме да се предпазим от риска с внезапната промяна на тренда в посока нагоре, аз лично бих удвоил сумата и бих заплатил 400 сатоши на байт.

[Mateev]

А ето и един трик, ако искате за в бъдеще да имате по-малки такси за вашите транзакции. Този трик важи за хората, които имат много на брой дребни постъпления. Например миньорите, които ежедневно получават дребни транзакции с изкопаното през предишното денонощие.

Идеята е да се издебне момент от време, когато опашката в мемпула е малка, и транзакциите са евтини, и в този момент от време да прехвърлите всичките си пари от вас на вас. Това ще обедини стотиците дребни транзакцийки в една единствена с по-голяма сума, и за в бъдеще когато правите преводи, броя на байтовете в тези преводи ще е възможно най-ниския, а от там ще плащате и възможно най-ниските такси.

[shulio]

Матеев това обяснение е като за 5 годишен гимназист

[filchef]

А ето и един трик, ако искате за в бъдеще да имате по-малки такси за вашите транзакции. Този трик важи за хората, които имат много на брой дребни постъпления. Например миньорите, които ежедневно получават дребни транзакции с изкопаното през предишното денонощие.

Идеята е да се издебне момент от време, когато опашката в мемпула е малка, и транзакциите са евтини, и в този момент от време да прехвърлите всичките си пари от вас на вас. Това ще обедини стотиците дребни транзакцийки в една единствена с по-голяма сума, и за в бъдеще когато правите преводи, броя на байтовете в тези преводи ще е възможно най-ниския, а от там ще плащате и възможно най-ниските такси.

И още един трик - винаги пускайте транзакциите с флагът RBF(Replace By Fee) по тоя начин ако видите че транзакцията не минава за необходимото време винаги можете за увеличите таксата - всички заслужаващи внимание съвременни портфейли я имат тая функция ако я нямате - задължително сменете портфейла.

[Mateev]

Има го този флаг в Bitcoin Core портфейла (Request Replace By Fee), но си нямам никаква представа как се работи с него. Затова и никога не съм го използвал. Може ли малко повече разяснения, защото ще са полезни не само за мене, но и за всички останали.

[papi92]

Можеш ли да препоръчаш портфейл? Blockchain и Jaxx са доста удобни, защото имат възможност за телефон и лесно се плаща през bitpay примерно, но и при двата не намирам RBF опцията. На кантар съм да си внзема Leadger Nano S, но чета че има проблеми с мобилното приложение.

[filchef]

Има го този флаг в Bitcoin Core портфейла (Request Replace By Fee), но си нямам никаква представа как се работи с него. Затова и никога не съм го използвал. Може ли малко повече разяснения, защото ще са полезни не само за мене, но и за всички останали.

Не ползвам Bitcoin Core можеби някой друг ще каже как е при него но за Електрум е много лесно ако е бил дигнат флага транзакцията се появява като реплейсъбъл и с десен клик на мишката в падащото меню се появява опцията да се увеличи транзакцията затова аз винаги в Електрум го държа тоя флаг на Menu ➞ Tools ➞ Preferences ➞ Propose Replace-By-Fee ➞ “Always”.