А защо си мислите, че резултатът трябва да бъде непременно в полза на един от двамата? Няма никога да се случи това. Темата може да е полезна само за този , който успее да извлече полза от нея.
Сещам се за дзен будизма. Как учениците са размишлявали над определени изречения, опитвайки се да открият решението, но не решението всъщност е целта на занятието, а просветлението ,което се получава при опитите да го намериш.
Тази тема доста прилича на това. Само някой плиткомислещ може да се самозалъже, че след определен брой страници и нахвърляни отговори и контраотговори, един от двамата ще блесне, ще стане герой на деня и ще бъде оневинен за вечни времена за всички свои досегашни действия. Темата единствено може да послужи за внасяне на корекции при оценка на действията на опонентите. Да може всеки да бъде преценен по-прецизно. Както от двамата участници ,така и от всички четящи темата и вълнуващи се от това.
Както си личи от това, което написах, глупаво е да заставам на нечия страна - страни според мен няма.
Има само неосъзнати стремежи.
И защо си мислите, че всеки човек трябва да е робот? Защо трябва всичко ,което казва и методите му на действие да е водено на 100% от неговата идея.Всеки си има негови слабости, които му пречат ,дори когато е на 100% прав.Забелязвайте ги! Не се подлъгвайте по глупости. Да атакуваш тази слабост в стремежа си да събориш човека е признак на твоя слабост. За да правиш това, значи нещо те подтиква. Трябва да изясниш този стремеж и да прецениш дали е обоснован или просто следваш вменена "програма". А обичаш ли да се движиш по програма??? Доста хора обичат. Не се усещат.
Приемаме, че не всички движещи сили на човек са пряко осъзнати от него и понякога може да му играят лоши номера. Игнорираме ги когато ги видим и наблягаме на онова, което човекът иска да направи . Това е правилният подход. Иначе може да спрем да пишем по форуми и да чакаме и да се надяваме, че някой ден хората ще станат роботи и всичко ,което правят ще е строго в рамките на дадена мотивация, без недостатъци, без компромиси, и тогава се включваме и дерзаем. Ако някой го вярва - ей ви пътя , действайте.
Ако ли не - мислете. Не гледайте само другите какво са казали , ами вижте вие самият защо казвате нещата, какво ви движи, мотивацията каква е.
Когато един човек прави нещо, отстрани изглежда по един начин, но е доста трудно да се разбере истинската причина за това - доста пъти дори той самият не я знае, дори и да иска да я разбере, но пък е хубаво да опитва.
Не знам защо всеки си мисли, че вижда на 100% пред себе си , истинската причина за нещата.
Mateev бил се правил на велик. Така изглежда , да. Но защо не се замислим дали това усещане не е плод на някакви други фактори, които при нашият бегъл анализ (или невъзможност за пълна преценка,което е доста вероятно за непознат човек), дават маркер на "величие" ?
От друг страна да допуснем, че е вярно - Mateev пише темите за да се прави на велик.
Ами че това си е доста зле за него и без да има нужда да го преекспонираме. Човек ,който желае да се показва велик , въобще не е за завиждане. Това индицира проблем.
И в двата случая това на мен с нищо не ми пречи. Дали е така или не, аз не съм психолог и нищо не мога да направя по въпроса. Трябва ли това да ме дразни? По пътя е пълно с хора мъчещи се да са велики. Дори самият аз в доста случаи изглеждам така.
А забелязва ли ли сте нещо интересно:
Ако двама души ,срещнат пречка пред своето разбирателство по дадена тема, заради своите различни възприятия за нещата и единият от двамата е в състава на мнозинство, което го подкрепя и това доведе до някаква странична реакция, то в крайна сметка виновен за тази реакция винаги изглежда, че е този ,който няма подкрепа на мнозинството ,но всъщност наличието на мнозинството е факторът ,който предизвиква реакцията. Без него не се случва нищо.
Хитро а? Едно поредно доказателство за човешкото тъпоумие.
Но е факт. И почти винаги се случва.
------------------
И накрая.
Наскоро четох някакви спорове във форума и наистина си личеше, че единият участник в тях ,направо си смуче от пръстите (поддавайки се на онова ,което вижда и приемайки го за чиста монета) разни доводи , само и само да накара опонента да се изложи. Това са методите на отчаянието. Когато нищо не можеш да направиш, но вменената ти програма ти казва в никакъв случай да не падаш по-долу и да не признаваш, че не си прав.
Моля ви - контролирайте се . Тези похвати са привични за някой малоумник. Не се излагайте !Какъв е смисълът да спечелиш спора с един човек, а десет други да разберат ,че си идиот?
Да така е - истината боли. Предпочитам обаче хората да ги боли, ама после пред себе си да имам мислещи хора.
Който познае истинската причина за това мое мнение , печели
