Всъщност, това просто не е вярно. Защото това са пари внесени много преди да има каквато и да било инфлация. Както казах това са пари внесени в държавна институция и те трябва да ми бъдат гарантирани от държавата. Не може някакъв гнусен мангал да дойде и да каже губиш 3 нули... И същия този крадлив мангал плюс всичките му познати да спечелят по 3 от моите и на всички честни хора като мен и моите родители нули и след като всичко това е кристално ясно, същите към днешна дата да са на свобода и да си гледат кефа на наш гръб. Също така не може този мангал да има деца, а аз да не мога да си позволя този лукс. Ето затова умира нашата нация, защото честните българи мизерстват, докато крадците и измамниците се множат! Неговите деца учат в чужбина, с моите пари! Парите за моето образование! И утре неговите деца ще крадат от вашите!
Защо на този боклук не му е конфискувано всичко в полза на държавата (и върнато на хората) и да гние в затвора! Противник съм на смъртната присъда, защото тя е милостиня, всички тези хора трябва да живеят дълго и мъчително! Доживотна без право на обжалване.
Значи, не ме интересуват инфлация, дефлация и деноминация. Интересува ме само и единствено фактът че са били внесени някакви пари, тези пари е трябвало да донесат някаква лихва, а след това парите са по-малко от внесените, в което няма как да има логика. Това бяха пари които стигаха за 3 гарсониери в София и оставаха достатъчно пари за висшето образование на трите им дечица. Това са 3 провалени живота... Това са стотици хиляди преобърнати съдби за да се обогатят няколко души! И вместо да уча, аз бях принуден да започна да работя на 14 годинки... Така че още тогава загубих всякакво доверие в тази държава, която ме ограби, а след това ми забраняваше да работя и се налагаше да го правя нелегално. Не че нямах избор, имаше богата гама от незаконни дейности към които можех да се насоча, но аз реших да опитам с работа... Дори когато станах пълнолетен и вече ми беше разрешено да работя, почнах и данъци да си плащам на една държава която никога нищо не ми е дала, само ми е взимала. Но тогава бях млад и глупав, вече не й давам. А също така вече ми е ясно че в тази държава с работа не става, опитах... Бях длъжен да опитам, но айде стига толкова робуване за жълти стотинки, че и тях да ми ги яде инфлацията... Но за мен да ми ги изяде инфлацията означава една и съща сума пари да няма същата покупателна способност, което също е така, но няма никакво отношение към това че сумата е намалена драстично до символична... и аз това не мога да го нарека по никакъв друг начин освен кражба. Затова смея публично да заявя, че отдаде ли ми се възможност, демонстративно ще открадна от държавата, точно толкова колкото ми дължи с лихвите и неустойките до сега. Както и от всеки като Марто и Спун, които са крали от мен. Пари които няма да допусна да си върнат, дори да ме хванат и осъдят, не че ще се крия и отричам. Защото да си върнеш откраднатото макар и по незаконен начин, за мен просто не може да бъде класифицирано като кражба. Това просто е саморазправа, която също се наказва от закона, ами добре, след като аз не мога да ги осъдя, ще се саморазправя. Ще си понеса отговорността за това, смъртни присъди вече няма, ще си излежа годините (пак на гърба на държавата), но съвестта ми ще остане чиста. Е вярно ще загубя доста години, защото ще ме осъдят несправедливо за доста повече от саморазправа, но аз така или иначе тези години ще ги загубя поради липсата на моите пари, затова когато изляза с кеф ще се наслаждавам на моята справедливост.
П.П. Всъщност защо да постъпвам толкова егоистично и да си върна само това което на мен дължат? След като така или иначе ще ме съдят за кражба вместо за саморазправа, значи нищо не губя ако наистина открадна колкото мога и това което не е мое, да върна на други като мен. Например ще намеря информация за всички които някога са съдили държавата за тази гавра, до колкото знам няма спечелено дело. Така че ще открия всеки един и ще му връча сумата която държавата му дължи. И накрая ако остане нещо ще го даря някъде, но това може би ще е най-трудното, да намеря институция в България която не краде от даренията... Вярно може и да не успея да направя възможно най-справедливото преразпределение на тези средства, но пък и няма как да е по-несправедливо от сегашното положение, нали? След това спокойно мога да се предам и държавата да ми яде к*ра. Та и присъдата да си понамаля. Но наистина, трябва добре да се планира, за да няма пострадали случайни хора. А какво чакам ли? Ами все пак все още имам надеждата, че в някакъв момент ще мога да осъдя държавата. Загубя ли тази надежда, директно почвам да е*авам майката на всички отговорни институции (и хора, ако са живи до тогава). Така че пак от тази държава зависи дали ще ме принуди да стана престъпник или ще благоволи да ми се издължи. А мога и да тегля заеми и аз и просто да не ги върна, чиста работа. Дори няма затвор за това, само да се излъжат да ми дадат толкова
Всъщност, доста е готино да нямаш нищо, знаете ли. Много от вас ви е шубе, защото имате какво да загубите, а аз няма този проблем. Чак смел да съм едва ли, просто нямам какво да губя. Всъщност някога ме беше страх поне от смъртта, но мисля че към днешна дата вече съм приел неизбежността й. И смятам че по-добре кратък и достоен живот отколкото дълго но жалко съществуване... Или както е казал един от прадядовците ми "Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си."
Просто не мога да се примиря, имам твърде силно чувство за справедливост, явно наследено от този човек.