Вицове

[filchef]

Един мъж хваща златната акула.
Тя му казва - виж ся, аз не съм като златната рибка - изпълнявам само едно желание, какво ше е то?
Човека мислил, мислил и казал - искам оная ми работа да е до земята.
И акулата му отхапала краката.

[filchef]

За българската душевност

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън - града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам - уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема (800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи (единият даже имаше кожено яке върху анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.

Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж - утре били на на работа в консервната фабрика.

Забравих да ви кажа имената им - Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена - по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори - Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, братле, льохман, копеле и много други.

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата - шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд.

Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом! Тоя е мръднал, в България по какво ходят?!? Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас - ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин - реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода!?! Сложи вътре ряпа и краставици - лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма, пълна с хляб, лук и магданоз - поредното безумие.

Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории - забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично (забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз, представителят на Британската Империя, не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли?!?

Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат (може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват "резервно пиене" - имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата - по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия "Планета". Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги!

В почивния си ден обикаляха околността. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал - направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко! Малоумници!

От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки, представяте ли си?!? Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане (както те му викат) - девойката все едно я колят - викове, стенания, падат предмети... Добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза - все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема и зяпа след нея. Сяда на пейката пред нас, а от там тръгва другият с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци! Те знаят ли, че ние, англичаните, сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни? А те, нещастниците, идват да ни слугуват от 60-годишната си държавица.

Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем - тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация на високо алкохолни продукти.

Да си футболен фен е страхотно. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг - Уест Бромич. Прибрах се, а в къщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: "Хазяин (имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете!". Седнах на дивана и се огледах - стаята беше изчистена като болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг - подготвяха се.

Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек!?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя - щях да стискам палци за съперника им, демек (яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби - просто летях, щях да размажа веселите българчета.

Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение да чакам автобуса. 120 паунда - ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... Чугунен студ вкамени тялото ми - българите пееха! Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано: "Защо, мамка му, се радвате, дебили долни?!?". Единия спря музиката и рече: "Хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение! И да паднем, и да бием - пак ще се напием!". Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... Исках да съм българин!

Тия двамата си купиха Ауди А6, производство 99-та. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ (как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк (български израз) - изпод нея капеха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая - гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха - водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф - бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или "фанахме" с тел.

Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми, казвах "Фак!". Ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: "Майка ти тъпа да еба!" и добавяше: "В гъзъ да еба!". Балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как резонираше с безкрая на всемира, окриляйки изстрадалия човешки дух!

Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала (в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища като Париж, Виена и т.н.... В родината им имало къде по-знаменити места.

Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале - прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора - за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло - спирала водата, а когато времето било най-хубаво - спирал токът. Интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствена в Слънчевата и в коя да е друга система. Примерно: не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни "потребителски" (?!?) такси и няма вселенска сила или бог, който да го спре.

Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна традиция, че на пияно не се брои - няма проблем, че са чукали в Англия.

Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях - бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име - Стефан. Естествено, не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им - навсякъде ме гледаха като принц.

Срещнах и много български момичета - не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни - няма такава красота! Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях.

Тя се казва Вяра. Типична българка - красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина - Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато в къщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

Никола Крумов

[filchef]

[filchef]

Македонско 69
Девойка го носи момчето дома, одат во спалната и таа му предлаага да пробат 69.
- 69?Кой курец е това?– питува момчето.
Девойката разбира дека новото момче не е толко изкусно во сексот па му вика:
- Ке си ставим моата глава помежду твоите нозе, а ти стави си твоата глава помежду моите, важи?
Се още незнаейкии за що точно се работи, малце притеснен, момакот се согласува на това, само да
не го разсипе моменто.
Таман се наместиле, девойката несакайки изпрднува еден гласен пърдеж...
Ммчето ке умре од смеенье, па му и смрди, току бега на страна и пробува да разбере що баш се случило...
Момичката засрамена му вика на момако да и прости и да пробат още един пат... Така пак се наместиле...
Девойката пак, несакайки изпушта един здрав, голем як пърдеж...
Момчето целиот изплашен и зачуден, станува од кревато, ги зема халиштата и почнува да се облекува.
- Що е?Зашто си одиш? – го питала момичката.
- Абе ти си ненормална ако мислиш дека ке останем и за другите 67!

[filchef]

Старец седи в парка. До него сяда скучаеща проститутка и го пита на майтап:
- Ей, дядо, искаш ли да опиташ?
- Не, момиче, това вече не ми е по възможностите - отговаря той.
Тя настоява:
- Хайде де, какво ще загубиш, поне опитай!
И двамата влизат в храстите. Събличат се, а след това старецът направо като тийнейджър - 3 пъти поред...
- Господи - казва проститутката, без дъх - нали каза, че не ти е по възможностите!?
Старецът:
- А, аз чукането го мога, но пари нямам да плащам...

[filchef]

В салон за красота:
- Искам маникюр като на Златка Райкова и прическа като на Николета Лозанова!
- Ясно, а лицето като на Зуека ли го оставяме?

[filchef]

Красная шапочка 2008 для школьников 8-го класса ук
Сергей Куринный 2
В украинской хате, где-то край села,
Вместе с мамой доченька Машенька жила.
Одевалась скромно Маша, кофточки Армани,
Джинсы все потерты в дырках D&G(дольче & гобано)

От Версачи, бабушка шапку подарила,
В день рождения Машеньке, ей 16-ть было.
Красной шапочкой тогда Машеньку прозвали,
С той поры во всей округе все так называли.

Как-то Машу к бабушке снарядила мама,
В сумку положив пирог и 0,7 Агдама.
Только Маше говорит, надо поспешить,
Заболела бабушка, хворая лежит.

Маша взяла сигареты, сумочку взяла,
И тропинкой через лес к бабушке пошла.
Только в лес она вошла, села на пенек
И решила, закурив, попробовать пирог.

Выпила она вино и пирог вес съела,
И под кайфом, на пеньке песенку запела:
-Ах ты, красная рябина, средь осенней желтизны,
На тебя смотрю, любимый, я теперь со стороны.

Тут из чаши, из лесной, вдруг выходит Волк,
Маше так он говорит:- В бабах знаю толк,
Здесь никто не сможет нам Маша помешать,
Мол, сейчас тебя я буду девственность лишать.

-Ты что старый обалдел, мне давно 16-ть,
Как могла я до сих пор девочкой остаться?
Только губу закати, некогда трепаться
И с тобою здесь в лесу сексом заниматься.

Разозлился серый Волк:- значит без проблем,
Вместе с красной шапкою, я тебя сейчас съем.
Но только на угрозы Волка, Маше наплевать
И решила Красная шапочка Волка обуздать.


Перегаром Волку в пасть Машенька дыхнула,
От такого перегара Волка перемкнуло.
Волк пока пришел в себя, ухватив за уши,
Маша влезла на него и велела слушать.

-Ах, Волчара, что маньяк и лесной насильник,
Будешь ты меня катать, коль такой ты сильный.
А к утру поедем мы к бабке моей в гости,
Если будут у тебя еще целы кости.

Утром к дому бабушки Машу, Волк привез
И почти еже без сил в сторону отполз.
Маша к бабушке зашла, а та удивилась:
-Что же ты в такую рань, Машенька явилась?

-Ты, бабуля не зуди и чтоб без скандала,
Если спросит тебя мать, я здесь ночевала.
Лучше ты скажи, что можно у тебя пожрать,
И хватит мне дурацкие вопросы задавать.

Ей ответила бабуля:- я ж тебя не ждала,
Нечего, совсем поесть, хворая лежала.
-Ну, тогда гони бабло, я отправлю Волка,
Он сгоняет в магазин, принесет чего-то.

И от внучкиных тех слов, бабке речь отняло,
Узелочек развязав, ей пенсию отдала.
-Больше нет, говорит, это все что есть,
-Ну, тогда сейчас мы с Волком тебя будем есть.

В это время мимо дома в лес охотник шел,
Видит Волк лежит облезлый, тихо подошел.
Слышит, в доме бабка плачет, он ружьишко снял
И заходит потихоньку:- Что здесь за скандал?

Только Машенька в ответ криво улыбнулась:
-Ты ружьишко опусти и вали от сюда.
И в семейные дела лучше не соваться,
А то будешь в КПЗ на нарах кантоваться.

Жалобу на тебя дядя, я быстро настрочу,
Что ты бабушку ограбил, Волка замочил,
А потом ко мне ты дядя тоже приставал,
Изнасиловать пытался, руки мне ломал.

Всегда перед диким зверем был охотник смел,
Ну, а тут от слов девчонки просто обомлел.
Все поджилки затряслись, думаем шут с ней,
За жену свою подумал, вспомнил за детей.

Он попятился на выход и покинул дом
И никто уже не видел, что было потом.
Только видели что Маша где-то в конце дня,
С чемоданом и котомкой к лесу побрела.

С той поры никто не знает где она теперь,
Мать, сидит и ожидает, не закрывши дверь.
Может, что-то вдруг, случиться, о Маше узнать,
Сообщите ее маме, она будет ждать…


Что хотели этой сказкой в школах донести,
Может то, что можно детям так себя вести?
Может, в школе пусть научат, как меняют пол,
Как мужчина спит с мужчиной, кто, куда, кого.

Кто такие лесбиянки, как они живут,
Но без практических занятий дети не поймут.
Обратить на это все, пристальное внимание,
Попросить нам нужно всем, министра образования!

[filchef]

[knj]

Да помогна на женицата,кода е 1234