Нали знаете, че когато Елиът си е измислял теорията, е нямало компютри. Всичко го е чертал на хартия и заключенията си ги е вадил върху сравнително малък брой извадки. В резултат на това е допуснал грешки, които са открити чак когато е дошла компютърната ера. Най-голямата му грешка е, че не е описал всички възможни ситуации, които цената може да нарисува на графиката. Това си личи още в самата му теория, която се базира само на твърденията за импулса, но когато Елиът е започнал да описва корекциите, се е наплел като пиле в кълчища, и е описал 100 ситуации, пропускайки обаче да опише други 100. Това е ярък признак, че в теорията му нещо куца. Ако започне да се пише софтуер (а аз съм го правил това), програмиста изпада в неведение какво да прави, когато срещне неописана ситуация (IF еди какво си Then еди какво си Else еди какво си). Да, ама при доста ситуации Елиът не е описал какво се случва с Else-то, а в реалноста то периодично си пристига.
Затова в моя си софтуер аз опростих теорията, и тогава софтуера вече се получи много елегантен, работещ на 100% правилно и описващ 100% от всички възможни ситуации, които могат да се случат. При мене приемам, че движението на цените се описва с фрактална структура от рекурсивно вложени един в друг ABC сегменти (вълни). Правилото за създаване на нов сегмент е едно единствено - ПРОБИВ НА НАЙ-ДЪЛБОКАТА КОРЕКЦИЯ на предишния сегмент. Докато този пробив не е настъпил, текущия сегмент се явява корекция на предишния, която обаче е по-малка от ней-дълбоката корекция на предишния. Тоест все още се явява част от C вълната на предишния сегмент. В момента, в който направи пробив, то тогава той вече получава статут на нов сегмент, на който се прави анализ на неговата ABC подструктура, и всеки нов тик започва да увеличава дължината на неговата C подвълна.
При така описаната модификация на теорията на Елиът винаги имаме яснота къде във фракталната структура се намираме, и броенето не може да се сбърка, защото е АБСОЛЮТНО ЕДНОЗНАЧНО до последния тик. Осве това така описваме 100% от всички възможни ситуации, които могат да се случат. Колкото до броенето на Елиът - то се явява само един частен случай на това новото по-общото ABC броене. Ако толкова ни е мерак да проверим за импулс, вземаме последната ABC вълна и разпъваме подвълната A или C (тази, която има по-дълбоко B). Получава се 5 вълнова структура, в която вече можем да проверим дали вълна 4 е навлязла в зоната на вълна 2, и ако не, то тогава обявяваме 5-вълновата сруктура за импулс.
Та това новото броене е по-съвършено от броенето на Елиът, защото винаги е еднозначно, притежава много малко правила, описва всички възможни ситуации, и във всеки един момент от време точно и ясно се знае къде се намираме във фракталната структура. Тоест не е необходимо да чакаме бъдещето, за да разберем какво броене е трябвало да направим в миналото.