от Dramaliev » 22 Окт 2014, 01:02
Чудех се изобщо има ли смисъл да навлизам в реторики. Мисля че на всички им е ясно, че по всеки въпрос има две мнения. Това че Николай Пресолски (така се казва човека зад bitcoini.com) е решил да изразява своето публично не му прави чест. Въпреки това, и аз ще изразя моето и повече по този въпрос няма да коментирам. Дълго е, на който не му се чете може да спре до тук.
Казвам се Владислав Драмалиев (както знаете) и с Николай бяхме много добри приятели като деца. Години наред не се бяхме чували. Някакси се намерихме във Фейсбук и когато Николай имаше работа в София, мисля че беше служебен ангажимент (той беше държавен служител в Исперих, системен администратор в общината в града), го поканих да отседне при мен за 1 или 2 вечери. Тогава наистина той за пръв път ми каза за Биткойн. Беше научил за криптовалутата от Тор мрежата, където е припечелвал с определени дейности. Живееше при баба си, където най-вероятно се е върнал в момента, и нямаше пари за цигари.
След определено време, когато бях на гости в Исперих реших да се срещна с него (въпреки, че от дете са ми забранили да го правя, защото семейството ми не го харесва / трябваше да не паркирам пред тях, а на по-тайно място, за да не разберат че съм у тях). Казах му, че мога да осигуря капитал и тъй като той направил сайт (силно казано), за да конвертира припечеленото от Тор можем да влезем в търговията на биткойни (несъществуваща в България по времето).
Николай предостави 400 лв, аз 740 лв (тогава биткойните бяха около 40 долара). Разбрахме се че ще делим всичко 50:50. Нещата тръгнаха добре и с течение на времето се наложи аз да търся още средства, за да имаме работен оборот. Парите стигнаха до около 30к лева, осигурени само и единствено от мен.
Разбира се сметката, която се използваше беше моя. Всъщност само първоначално, тъй като след консултация със счетоводител, започнахме да използваме такава на майка ми. Първата беше в SG, от където аз майка ми бяхме изгонени поради съмнителна дейност. Разбира се всички негативи свързани с SG бяха поети от мен и от нея.
Освен че осигурих капитала, аз бях и връзка с клиенти, което включваше всички видове заявки (методи за разплащане), чат, телефон и имейл. Може с много от вас сме се виждали по улиците на София, най-често до Night Flight на Мария Луиза. Срещал съм се и с хора през нощта. Като цяло, винаги съм гледал да обслужвам заявки, колкото и да не е било удобно за мен. Продължавам да го правя и днес.
Ако сте звънели по телефона – аз съм говорил с вас. Може би забелязвате, че на сайта на Николай вече няма телефон. Това е защото на Николай „не му се занимава“. Малкото пъти, когато е трябвало той да вдига телефона, е изпадал в нервна криза.
Ако сте пращали мейли – аз съм им отговарял.
Също така аз се грижех и за PR-a (ако може така да се нарече) на сайта. Участвал съм събития, свързани с Биткойн в Betahaus, участвал съм в предаване на БНР, за кратко по bTV, осигурих участие в Bulgaria ON Air. Като цяло най-вероятно сте чули за сайта или от доволен клиент (който аз съм обслужил) или сте присъствали на някоя презентация, която аз съм изнесъл или сте разбрали за bitcoini.com от телевизията, участие което аз съм уредил.
Напълно и самостоятелно отговарях и за Фейсбук, която съм създал и където съм се старал да предоставям важна информация от криптовалутния свят и съм се радвал на всеки нов like. Мисля че всеки от вас може да види в какво състояние е новата Фейсбук страница на bitcoini.com и колко е поддържана. Има почти 4000 лайка, от които около 3900 са купени (практика, която мога да нарека изключително жалка – така не се прави общество, така се хвърля прах в очите).
Грижих се и за новинарската секция на сайта, като съм превеждал многобройни статии и съм писал авторски такива. Писал съм и инструкции, свързани със създаването на хартиен портфейл, както и любителски пазарни анализи. Можете да видите какво е състоянието на новинарската секция на bitcoini.com в момента.
Николай имаше една задача – да поддържа сайта. 2 пъти базата данни с всички мейли и потребителски имена беше крадена поради негови грешки. Но и до там ще стигна.
Всички дейности споменати по-горе + куп още странични неща съм ги правил аз паралелно с работата ми в министерството, която обичам, и която е по специалността ми. Не виждам абсолютно нищо лошо в това и никога не съм виждал.
Николай спомена сделка, която съм провалил. Нека да обясня. Въпросната сделка беше кандидатурата ни в LaunchHub. Цялата идея да кандидатстваме там дойде от мой приятел – Tim. Аз реших, че не е лоша идея и предложих на Николай. Той многократно повтаряше, че е безсмислено и няма защо да се занимаваме. Аз попълних документите и аз участвах в първите дни, когато Николай не пожела да дойде, защото „ми беше сърдит“ (съвсем друга история, която също показва неговата неблагодарност, но да не навлизам чак в такива детайли). За представянето ни пред гостите и менторите (презентация, която подготвих напълно самостоятелно) той не дойде. Появи се с час и половина закъснение. Може би тук е важно да отбележа, че Николай става около 15-16 часа следобед и си ляга към 6-7 сутринта и поради това е много трудно да върши каквато и да е било „нормална“ работа. До голяма степен това е свързано с „медикаментите“, които използва в съществени количества ежедневно и е на практика пристрастен.
Но да се върна към LaunchHub. На срещите, които последваха, трябваше да представим визия за развитие. Долу-горе по това време на мен почна да ми става ясно какъв човек е “партньорът“ ми и реално до колко мога да разчитам на него, да свърши елементарни, ежедневни неща (ако някой е участвал в общата поръчка на копач от KnC Miner, може би си спомня че се наложи да връщаме пари на 2 пъти, поради действията именно на Николай). Мнението на Николай относно LaunchHub беше, и тук цитирам: „Абе нали ти казват, че нищо не очакват, дай да взимаме парите и да не му мислим.“ В комбинация с месеците наред, през които ми ставаше ясно колко продуктивен е човекът до мен, какви са му способностите като бек-енд, и колко добре общува с хора, за мен беше трудно да си представя да си напусна работата и на практика да отговарям и за неговото бездействие пред инвеститорите от LaunchHub. Не исках да бъда в позиция, в която съм между чукът и наковалнята. Не исках да завися от Николай, тъй като само хората, които го познават (не са много) знаят колко несериозен е той (дори баба му беше вдигнала ръце от него, а в Исперих го знаят като „онова странното момче, което не може да говори с хората“). Въпреки това АЗ НЕ СЪМ отказвал/провалял никаква сделка. Въпреки че съм наистина доволен относно това как се развиха нещата.
След поредната и последна среща с хората от LaunchHub между мен и Николай се разрази спор като моята позиция беше, че той трябва да започне да се включва и в другите дейности свързани със сайта. Така или иначе по него не се работеше и много въведения не се въвеждаха с месеци. Такива, за които той твърдеше, че са „елементарни и лесни“. Реално с месеци, Николай не правеше нищо по сайта като твърдеше, че ежедневните дейности – поръчки, новини, фейсбук страница, телефон и т.н. – СА САМО И ЕДИНСТВЕНО МОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Аз се опитах да му обясня, че ако вземем финансиране от LH, това ще означава отговорности и много сериозна работа по реализирането на всички идеи за развитие. Последва скандал, като той твърдеше, че нито има намерение да се среща с хора повече, нито ще прави нещо повече от това което е правил до момента – поддръжката на невероятния сайт bitcoini.com.
Въпросният скандал се случи точно тогава, когато се появи Heartbleed уязвимостта (непосредствено след последната среща с LH). Николай си тръгна гневно от офиса ми като тръшна вратата. 30 мин. след това получих мейл от клиент, че е влязъл с администраторски акаунт в сайта (благодарение на Heartbleed) и може да прави каквото си иска – простo ни предупреждаваше да вземем мерки. Веднага звъннах на Николай – не ми вдигна. Звънях му поне 5 пъти – без отговор. Написах му съобщение във Фейсбук и смс. Николай повече не ми се обади. На следващия ден към 14 часа някой влезе в сайта през Tor или proxy, като използваше администраторския акаунт на Николай. Започна да прави заявки, да изпълнява заявки, да променя заявки – ад. За малко щях да пратя биткойни на адреса на атакуващия. За съжаление Николай не беше на линия поради факта, че не става преди 17 часа (което е било огромен проблем в много други ситуации). Какво е правил въпросния потребител освен очевидното за мен докато Николай се събуди - така и не разбрах. Към 22 часа Heartbleed проблемът беше оправен.
На следващия ден (събота) достъпът ми до сайта bitcoini.com, който възприемах за наполовина мой, беше преустановен. От момента на скандала, до момента, в който аз вече нямах достъп до сайта не съм се чувал с IT специалиста. Най-вероятно това той нарича разваляне на „сделка“, но не виждам защо аз съм я провалил. Вторник или сряда на следващата седмица се видях с LaunchHub и им обясних какво е станало. По моя информация те са му предложили същата сделка след това, но той е отказал. Дали това е така или не, не знам, такава информация е стигнала до мен.
Относно парите, които той твърди, че съм „източил“ всичките бяха мои, той никога не е давал нещо повече от 400 лв. Те му бяха върнати, заедно с един компютър и един електронен подпис. Четирицифрената сума, за която говори е около 3500 лв. Част от тях вече съм използвал да платя данъци за оборотите, които се натрупаха на сметката на майка ми през 2013 г., и с останалата част ще платя данъци и за тази година. Както знаете ДАНС направиха акция в апартамента ми и този на Николай и иззеха всички компютри. Няма да се учудя ако се позаинтересуват кой, колко данъци е плащал (Ники не е плащал и стотинка). Николай беше твърдо против подобни действия, но аз немога да си играя с благосъстоянието на майка ми, пък и смятам че е редно данъци да бъдат плащани, ако е реализиран приход. Имайки предвид, че майка ми и аз сме били викани на разпит в полицията многократно поради проблемите с изнудванията в bitcoini.com, най-малкото, което можех да напрявя е да платя данъците й. Николай не е говорил с полицай до сутринта, когато нахлуха в тях с цел обиск.
Претърпях DDoS атака, продължила около 2 седмици, като определено смятам, че е организирана от Николай. Въпреки това никога не съм казал нещо негативно за него в публичното пространство или съм писал каквото и да е било.
Предоставянето на брокерски услуги в България започва да се засилва. Вече има доста сайтове, които предлагат такива обмяна на криптовалути. Всичко, което не се развива и адаптира умира. С мениджър социопат с „офис“ в Исперих и пълен застой на сайта, аз лично не виждам бъдеще за него. Николай не харесва Биткойн, той обича да прави пари от него. Доказват го цените му на английската версия на сайта – 30-40 долара надценка. Доказва го и липсата му в Биткойн обществото в България. Доказват го и фейсбук страницата му и „новините“ на сайта му. Доказва го липсата на каквато и да е информация за това кой е зад bitcoini.com – липсата дори на телефонен номер за мен е фрапираща. Реално неналичието на основна информация за търговеца на неговия сайт се санкционира.
Единствените причини той да съществува са „международният“ му бизнес по Western Union (който изисква постоянно намиране на нови хора, „мулета“) и ниските му разходи при баба му в Исперих. Но няма значение, това си е негова работа. За мен той е минало и един добър урок, за това какви могат да бъдат хората.
По тази тема приключих.
Открадна и фейсбук страницата, на която излъга, че биткойни вече ще е койнфиксер и подведе много клиенти. Разбира се всеки мой пост там беше изтриван. 
!Аз лично не бих ползвал и двете борси вече.