Вчера докато висях във фейсбук попаднах на това :
„Моля ви, добри хора, помогнете ни да оцелеем! Ужасно съм гладна, а нямам пари да си купя и парче хляб“, прошепва през сълзи 74-годишната пенсионерка Мария Костадинова от пловдивския квартал „Кършияка“.
Отчаяна от тежката мизерия и недоимък, баба Мария е готова да сложи край на живота си.
„Тук, до нас, е бензиностанцията. Всеки ден се каня да напълня буркан с бензин и да се запаля. Не ме е страх да си посегна. Отдавна съм прежалила живота си. Спира ме единствено мисълта, че ако не съм аз, брат ми е обречен да загине“, допълва през сълзи възрастната жена.
Затънали в куп заеми и неплатени сметки, пенсионерката и брат й са принудени месеци наред да живеят без ток, хранейки се по веднъж на ден.
„Знаете ли какво си направихме за ядене вчера? Купих едно бурканче кисело мляко, разредено с вода, малко олио и надробен сух хляб, за да стане някаква попара“, разказва за ужасяващата си диета отчаяната пенсионерка.
По рождение 58-годишният брат на баба Мария страда от сериозни психични проблеми и пълна глухота. Съзнанието му е като на двегодишно дете. Заради невъзможността да се грижи за себе си той е инвалидизиран и получава 180 лева пенсия. Положението става още по-тежко преди две години. Тогава след рутинен преглед му откриват рак на простатата и се налага тежка операция. След нея Иван постоянно е с катетър, а заради непрекъснатите кръвоизливи от раната се разболява и от анемия. Самата баба Мария също е изключително зле със здравето. След сърдечна операция е освидетелствана с 80-процента инвалидност. За да може да живее, се налага да й бъде поставен пейсмейкър. Уредът не се плаща от здравната каса и баба Мария е принудена да вземе заем от 1800 лева, който ще изплаща до 2016 г. Вноската по него е сто лева, а пенсията й е 110 лева. С остатъка от 10 лева и пенсията на брат й двамата трябва да преживяват едва със 190 лева. Само лекарствата ни струват 130 лева на месец. Отделно дължим по 50 лева наем за общинския апартамент, където живеем. Като сложа сметките за ток и вода, пари за ядене не ни остават“, вдига ръце възрастната жена.
При липса на роднини, които да им помагат, баба Мария е изправена пред дилемата сметките или храната. Напълно очаквано възрастната жена избира второто. В резултат от четири месеца в жилището им токът е спрян. Няма пералня и топла вода, заради което двамата възрастни хора не могат да изперат и дрехите си. Баба Мария и брат й не са плащали и последните три наема на общинското си жилище.
„Всеки момент чакам да ни изхвърлят на улицата и ще трябва да спим по тротоарите. Брат ми е в инвалидна количка, а аз едва ходя“, проплаква от ужас възрастната жена.
Отчаяна от безпаричието, баба Мария във всеки един свободен момент ходи до близката църква „Св. Иван Рилски“ в квартал „Кършияка“, за да моли помощ от миряните. Добри хора обаче почти не се намират. „На 74 години съм. Досега винаги съм се оправяла сама, но силите вече ме напускат. Затова искам мъничко светлинка и помощ, поне за Коледа. В противен случай сме обречени да умрем от глад“, моли отчаяно за съчувствие възрастната жена.
Всеки, който иска да помогне на Мария Костадинова, може да се свърже с нея на тел. 0886 728 838 или на адреса й в Пловдив – ул. „Васил Левски“ 103. ''
И ми стана адски криво.....коледа наближава а женицата няма какво да яде, стоят на тъмно с болният и брат.....абе ужасяваща работа като за хора живеещи в наши времена, днес след работа ще отида да напазарувам и ще и занеса продукти от първа необходимост.
Няма да обеднея с едни похарчени 50-60лв но поне ще се опитам да дам лъч надежда че може би нещата ще се оправят.
Не съм човек който се трогва от всяка сърцераздирателна история но тоя път ми стана адски криво......като се замисля че тая женица можеше да е баба ми или бабата на някой приятел.....живеем в някво жалко подобие на държава, никъде по света пенсионерите не са оставени на такъв произвол....тия хора нямат надежда, по-лошото е че заради жалкото подобие на политици вече са загубили и достойнство....
Оставям един биткойн адрес, ако някой иска да се включи :
МИСИЯТА ИЗПЪЛНЕНА !
